Белези от очовечаване 
Има един ден в годината, когато прескачаме от триизмерния наш свят в четвъртото измерение - в света на въображението, на чудесата и вълшебствата.

Коледа е най-красивият и най-драматичен позив да се озовем там, където всички обичаме предишното и се надяваме на бъдещето. Където още веднъж се трансформираме в деца, а децата великодушно ни вършат място, с цел да се сместим.

Коледа е денят, когато човечеството се очовечава. За малко, само че все някакви белези от очовечаването остават до идната Коледа.

Това е денят на прозрението за смисъла на битката сред положителното и злото. И за безсмислието на боричканията - ежедневни, битови, политически, междуличностни. А разликата сред битката и боричканията е като вечността и тленността.

На Коледа излизаме от действителността, която е просто заблуда, въпреки и натрапчива, съгласно Айнщайн. И се озоваваме в най-същественото, което е невидимо за очите, съгласно Малкия принц.

Коледа е изгубеният ключ на спасението. В природата няма нито порти, нито ключове -  и двете са изобретени от индивида. Пазили са го от мраз, крадци и агресори, а най-после - и от самия него. Човекът може самичък да се заключи и след това да изгуби ключа. Така се ражда концепцията за Спасителя - последния ключ, който ни отваря вратата към този момент две хилядолетия.

Коледата е разтуха, че постоянно намираме ключа, който губим през цялата година. Ключа към четвъртото измерение, където е най-същественото. Да се надяваме, че няма да го изгубим окончателно и да останем вечно заключени в натрапчивата заблуда на действителността.

Да се надяваме! 
                                     Да повярваш в Снежанка, без да я пипнеш
Купуваме неща, от които не се нуждаем, с пари, които нямаме, с цел да впечатлим хора, които не харесваме. Тази крилата мисъл ослепително характеризира света, в който живеем. Тя е неговата визитка. И неговата присъда.

Консуматорът е на респект. Пример за подражателство. Цел. Удивително е, че трябваше да изтърпим дългата и мъчителна еволюция от обществото на маймуните, с цел да достигнем до обществото на консуматорите. 

Човекът от пещерите е желал да има, с цел да оцелее с близък. Съвременният - да има, с цел да надделее над близък. Човекът събирач и ловджия е вярвал в силата на въображаемото. Човекът потребител има вяра в силата на това, което може да види и по опция - да пипне. Яхтата, лимузината, сексапилната жена или държанка - все нагледни неща, които го изявяват като сполучлив в очите на тези, които се стремят към това и завиждат за това. Човекът потребител е актуалният Тома Неверни, с тази разлика, че даже и да пипне раната на Христос, в ограничения му от въображение мозък ще изникнат само двайсетина реклами на илачи за бързо излекуване. 

Човекът потребител не има вяра във въображаемото. Той може да повярва и в Дядо Коледа, и в Снежанка, стига да са му поднесени като търговски марки на артикул, който може да види. А за Снежанка - и да пипне.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Така дава отговор на писмото на съмняващото се момиченце основният редактор на " Ню Йорк Поуст " Франсис П. Чърч през  1897-а, а редакцията разгласява всяка Коледа през идващите 52 години блестящия му отговор-есе. 

Осъдително ли е, в случай че не вярваш в Дядо Коледа като дребен и в Спасителя - като възрастен? Не, само че това значи (ако перифразираме Галилей), че си научил по какъв начин е устроено небето, само че не и по какъв начин да възлезеш на Небето.


                                     Букет от скреж 
Малкият мъж искаше да подари на дребното момиче цветя. Беше измежду зима и светът тънеше в бездънен сняг.

Малкият мъж направи букет от ледени висулки, скреж и едри снежинки. Букетът стана синкавобял. Нежен на досег. И тръпчив на аромат.

Малкият мъж влезе в топлата къща, където живееше дребното момиче, и потегли към нея с букета. Тя го изгледа учудено. Докато я приближи, букетът изчезна - стопи се в ръцете му.

Той не се натъжи, направи нов от ледени висулки, скреж и снежинки. Влезе в къщата, а дребното момиче потръпна. Но снежните цветя не стигнаха до нея, измокриха ръцете му. 

Когато го видя да влиза за трети път със синкавобял, гальовен на досег и тръпчив на аромат букет, дребното момиче му се усмихна. Но букетът се стопи.

Дойде пролет и светът затъна в цветя. Малкият мъж видя по какъв начин един огромен мъж влиза в къщата с голям букет, а по-късно излиза с дребното момиче, което внезапно беше станало огромно. Двамата потънаха измежду цветята, които ухаеха на цветя. 

Малкият мъж погледна към слънцето и една сълза се претърколи по бузата му.

И замръзна.